Реклама  

   

Единственото отклонение, което, изглежда, е позволено,е това: когато една поза е технически трудна за изпълнение, заучаването може да се раздели на два отделни етапа, за да се разчлени мускулната трудност, без да се отслабва вът­решната ефикасност. Този начин на изпълнение може да бъде само временен и трябва упорито да се стремим колкото е възможно по-бързо да „сглобим" отново цялостната поза. Във всеки случай за предпочитане е да се осъществи през първия период вътрешният ефект (произлизащ от дишането или от висцералната контракция), а през втория — постигането на гъвкавост.

Общо взето, винаги е възможно трудната поза да бъде предхождана от една подготвителна поза, която улеснява изпълнението й. И именно тук се появява един от оригиналните елементи на нашия метод — нашето търсене не престава да включва усилие за степенуване на позите по­между им. Стойността на една азана (и нейната трудност за изпълнение) може да зависи до го­ляма степен от местоположението й в общата част на урока. Може да се засили ефикасността на една поза, като се предхожда от една или няколко подготвителни пози и се последва от една или няколко други пози, които удължават ефектите й. Това дозиране понякога е много нестабилно и трябва да бъде оставено на ин­стинкта на учителя. Едно и също лице няма ви­наги едни и същи способности и едни и същи нужди.

Учителят трябва да бъде чувствителен към това безгласно искане, за да намери ученикът в урока още от първите стъпки винаги еднаква морална подкрепа.

Това изтъква трудностите, които човек може да срещне, работейки сам, или непростимите не­достатъци, които имат уроците, предадени в много голям кръг.

Все пак в този труд ще намерите типов урок, установен за обикновения западен ученик и вземащ под внимание някои константи от общ порядък: нервна умора, пресилване, напреже­ние — навик, забавяне на вътрешни функции (слабост на лица, които водят застоял живот); всички тези особености съответствуват на съв­ременния живот,

Позите са разделени помежду си и са групи­рани на делове,за да се получи максимален ефект при минимална умора.

Впоследствие по-закаленият ученик ще може да прибави към основния урок варианти на известни места, посочени с тая цел.

Не става дума да се смята урокът като една строга рамка,стереотипирана веднаж завинаги,а да се познава най-доброто използуване на една по­за, като се знае къде да се постави в един цикъл.

Във всеки случай не е правилно да се практи­кува една поза изолирано, като се повтаря с на­деждата да се победи трудността или да се на­трупат ефектите, влияещи благотворно. Упор-ствувайки по този начин,рискуваме да причиним възпаление на тъканите, за излекуването на което е необходимо дълго време. Що се отнася до ефектите, влияещи благотворно, механичният фактор на повтарянето ги унищожава напълно, за да се затвърдят,те имат нужда от един постоя­нен начин на отпускане. Един ученик, който страда от отслабване на паметта и който прак­тикува интензивно позата сиршазана (стойка на глава) много пъти на ден въпреки своите домашни задължения, би стигнал само до хро­нична шийна артроза. Същата поза, практику­вана заедно с другите, довежда до интензивно оросяване на мозъка, което е много полезно за преуморените.

Един друг пункт, който нашият курс държи да осветли, е важността на неповтаряне на по­зите. Една азана се подготвя, взема, задържа и не се повтаря.

Липсата на повторение довежда до положи­телен резултат. Фактът, че трябва да се задър­жа една поза известно време, без да се по­втаря, помага да се отстранят излишните дви­жения и вредната загуба на енергия. Този на­вик сформя едно разбиране на позата и гаран­тира постоянно подобрение на нейното изпълне­ние и на нейната вътрешна ефикасност. От друга страна, пълното отсъствие на автоматизъм изисква цялостно участие на ученика и му пре­доставя случай да се съсредоточи върху нещо, съвсем чуждо на всекидневните му грижи. Това активно, целенасочено участие на лицето е една от основите на модерните методи за медицин­ска релаксация (себеотпускане).

Накратко всяка поза изисква постоянното упражнение на способността за избор — реше­ние, търсене на същността в движението, ико­номия на средства, уравновесено напрежение в установената поза.

Третата особеност на нашия курс е преоблада­ващото място на дишането. Всяка поза, която ние представяме, се придружава от задържане на дишането — изпълнявайки азаната, учени­кът ще държи белите си дробове пълни или пък изпразнени,без да си,поема дъх за известно вре­ме. Не би могло да става дума за времетраене в задържането на дишането и по отношение про­дължителността на една поза. Това сам ще пре­цени и ще установи упражняващият се.

Ученикът ще почувствува и ще разбере бързо тънкостите, които изменят времетраенето на позата, и причините, които го намаляват; той ще може по този начин да вземе предвид причи­ните, независещи от неговата воля (падане на атмосферното налягане, обща умора и др.). Напротив, той ще има пряк контакт с причини­те, които могат да се контролират, истинските неприятели: недостатъчна подготовка (много бързо минаване от една поза към друга), при­вързаност или особено умствено скитане. Не­удовлетворението, което се извлича от една по­за, задържана много малко време тогава, ко­гато повторението не е позволено, тласка към умствено анализиране на усилието и, към нами­ране на евентуалните причини за неуспеха — там е гаранцията за прогреса.

Обратно на често срещаното в Европа стано­вище относно опасностите от задържане на ди­шането при изпълнение на позите трябва на всяка цена те да се изпълняват със съответното дишане; по този начин се предпазваме от опас­ни грешки; упражняване без концентрация, прекалено удължаване, механично повтаряне, несъразмерност на усилието по отношение на физическия потенциал.

Последната особеност на нашия метод е в про­тиворечие с най-разпространените методи, съ­стояща се в това — да се накара ученикът да се концентрира върху органа, за който точно се отнася изпълняваната поза (черен дроб, щито­видна жлеза, слънчев възел), за да се привлече там според утвърдения термин възстановител­ната сила на биоенергията („прана"). Струва ни се, че е за предпочитане да се насочва концен­трацията върху общото усилие на организма или по-скоро върху отпусналия се организъм.


По този начин се премахва почти непреодо­лимата трудност за един начинаещ — да опре­дели точното местоположение на избрания ор­ган и умората, която се причинява от това на­прежение. Избягва се особено несъзнателното изопачаване на този метод, тъй като ученикът отначало няма непосредствено съзнание за своя­та дълбока физическа област, той временно об­лекчава това с усилие на въображението. Той вярва, че неговата кръвна циркулация става по-интензивна в тази част на тялото или че той се намесва волево върху някоя вегетативна проява. В действителност той упражнява своя­та способност да вярва, да си „въобразява, че вярва", както казват децата.

Трябва да се отбележи, че тази форма на ав-тохипноза е относително лесна за постигане. Тя наистина е много съблазнителна за един на­чинаещ, но не води никога до по-значителни ре­зултати. Да успеем да забавим сърдечната си дейност волево, без да знаем за какво може да служи това, е все едно* да се научим да си мър­даме ушите.

Има действително много тясна родствена връз­ка между европееца, който говори в салоните за необикновените „сили", които е получил благо­дарение на хата-йога, и Санниазин—индус, който вдига към небето два остатъка от атрофирани и напълно анкилозирани (с неподвижни стави) по негова воля ръце. Силата и на двамата в действителност ги е обогатила само с любопит­ството на минувачите.

Очевидно се търси едно обучение за придър­жане към най-обикновени възможности (вла­деене на нервите и волево успокояване), дадени от „Пранайама".

   

Реклама

   

Реклама  

   
© ОракулИ