Северен лунен възел в Риби - Склонност към анализи
Страница 7 от 46
Склонност към анализи
В миналите животи родените със северен възел в Риби прекалено са използвали аналитичните си способности и са ги развили прекомерно, така че и сега имат склонност да анализират всичко. Те непрекъснато разчленяват нещата, за да видят кое как работи и докато не разберат всичко, не чувстват удовлетворение. Техните умствени процеси работят с висока скорост през цялото време и често анализират неща, на които просто не трябва да обръщат внимание. Подобно на беленето на лук, те свалят слой след слой, докато не остане нищо, и след това се чувстват празни и изпълнени с тревога. В този живот за тях не е предвидено да намерят отговорите, които търсят, с анализиране.
Тези хора анализират проблемите от всяка възможна позиция със страст, която би могла да влуди хората от другите възлови групи! Те мислят за всичко, което би могло да се обърка, и за онова, което не могат да контролират. След като веднъж решат, че има нещо, за което да се безпокоят, това ги поставя в напрегнато трескаво състояние и е много трудно да се избавят от него. И не толкова настоящето ги тревожи, колкото онова, което може да се случи в бъдещето. Различните неща, за които се тревожат, никога не се материализират, но това не спира тези хора да живеят в непрекъснато състояние на безпокойство.
Има няколко причини, поради които най-лошите им сценарии няма да се сбъднат:
1. те не вземат предвид новите гледни точки или действия, които могат да предотвратят изхода, от който се страхуват;
2. те не позволяват външна намеса и
3. най-важното, не позволяват тяхната интуиция да се сдобие с вярно усещане за бъдещето - дали има наистина нещо, за което да се безпокоят. Те трябва да спрат да мислят, за да се настроят на вълната на бъдещите събития и да ги почувстват.
Много проблеми за родените със северен възел в Риби възникват поради тяхната склонност от прекалено анализиране. Например те имат някаква представа и след това се отиват да насилят нейното материализиране, без да позволят на Вселената да я осъществи по собствен начин. Те наистина виждат пътя, но не е необходимо това да е целия път, може да бъде само една тясна пътечка. Един човек би могъл да се движи по този начин, но когато са включени и други хора, е необходима по-голяма далновидност.
Тези хора толкова са свикнали да превръщат всичко в действие, че се концентрират прекалено едностранчиво върху задачата, която им предстои, и не вземат предвид другите обстоятелства. Най-добрият изход, когато нещата спрат да работят според техния план е да се отдръпнат. Вместо да се паникьосват, те трябва да помнят, че може би по-великият план е на път да се осъществи, а те не знаят какъв е той.
