Позата, дефинирана по горния начин по отношение на нейното минало и на нейното предназначение, ще се разбере по-лесно. Тя трябва да бъде спазвана като едно цяло, стигнало до крайната фаза на своята ефикасност, като едно произведение на изкуството, което, дълго обработвано, разкрива само същността. Детайлите са се премахнали от само себе си в течение на вековете и много наивен е този, който мисли, че може да въведе една модификация, дори минимална, без да навреди на цялостното равновесие.
Единственото отклонение, което, изглежда, е позволено,е това: когато една поза е технически трудна за изпълнение, заучаването може да се раздели на два отделни етапа, за да се разчлени мускулната трудност, без да се отслабва вътрешната ефикасност. Този начин на изпълнение може да бъде само временен и трябва упорито да се стремим колкото е възможно по-бързо да „сглобим" отново цялостната поза. Във всеки случай за предпочитане е да се осъществи през първия период вътрешният ефект (произлизащ от дишането или от висцералната контракция), а през втория — постигането на гъвкавост.
Общо взето, винаги е възможно трудната поза да бъде предхождана от една подготвителна поза, която улеснява изпълнението й. И именно тук се появява един от оригиналните елементи на нашия метод — нашето търсене не престава да включва усилие за степенуване на позите помежду им. Стойността на една азана (и нейната трудност за изпълнение) може да зависи до голяма степен от местоположението й в общата част на урока. Може да се засили ефикасността на една поза, като се предхожда от една или няколко подготвителни пози и се последва от една или няколко други пози, които удължават ефектите й. Това дозиране понякога е много нестабилно и трябва да бъде оставено на инстинкта на учителя. Едно и също лице няма винаги едни и същи способности и едни и същи нужди.
Учителят трябва да бъде чувствителен към това безгласно искане, за да намери ученикът в урока още от първите стъпки винаги еднаква морална подкрепа.
Това изтъква трудностите, които човек може да срещне, работейки сам, или непростимите недостатъци, които имат уроците, предадени в много голям кръг.
Все пак в този труд ще намерите типов урок, установен за обикновения западен ученик и вземащ под внимание някои константи от общ порядък: нервна умора, пресилване, напрежение — навик, забавяне на вътрешни функции (слабост на лица, които водят застоял живот); всички тези особености съответствуват на съвременния живот,
Позите са разделени помежду си и са групирани на делове,за да се получи максимален ефект при минимална умора.
Впоследствие по-закаленият ученик ще може да прибави към основния урок варианти на известни места, посочени с тая цел.
Не става дума да се смята урокът като една строга рамка,стереотипирана веднаж завинаги,а да се познава най-доброто използуване на една поза, като се знае къде да се постави в един цикъл.
Във всеки случай не е правилно да се практикува една поза изолирано, като се повтаря с надеждата да се победи трудността или да се натрупат ефектите, влияещи благотворно. Упор-ствувайки по този начин,рискуваме да причиним възпаление на тъканите, за излекуването на което е необходимо дълго време. Що се отнася до ефектите, влияещи благотворно, механичният фактор на повтарянето ги унищожава напълно, за да се затвърдят,те имат нужда от един постоянен начин на отпускане. Един ученик, който страда от отслабване на паметта и който практикува интензивно позата сиршазана (стойка на глава) много пъти на ден въпреки своите домашни задължения, би стигнал само до хронична шийна артроза. Същата поза, практикувана заедно с другите, довежда до интензивно оросяване на мозъка, което е много полезно за преуморените.
Един друг пункт, който нашият курс държи да осветли, е важността на неповтаряне на позите. Една азана се подготвя, взема, задържа и не се повтаря.
Липсата на повторение довежда до положителен резултат. Фактът, че трябва да се задържа една поза известно време, без да се повтаря, помага да се отстранят излишните движения и вредната загуба на енергия. Този навик сформя едно разбиране на позата и гарантира постоянно подобрение на нейното изпълнение и на нейната вътрешна ефикасност. От друга страна, пълното отсъствие на автоматизъм изисква цялостно участие на ученика и му предоставя случай да се съсредоточи върху нещо, съвсем чуждо на всекидневните му грижи. Това активно, целенасочено участие на лицето е една от основите на модерните методи за медицинска релаксация (себеотпускане).
Накратко всяка поза изисква постоянното упражнение на способността за избор — решение, търсене на същността в движението, икономия на средства, уравновесено напрежение в установената поза.
Третата особеност на нашия курс е преобладаващото място на дишането. Всяка поза, която ние представяме, се придружава от задържане на дишането — изпълнявайки азаната, ученикът ще държи белите си дробове пълни или пък изпразнени,без да си,поема дъх за известно време. Не би могло да става дума за времетраене в задържането на дишането и по отношение продължителността на една поза. Това сам ще прецени и ще установи упражняващият се.
Ученикът ще почувствува и ще разбере бързо тънкостите, които изменят времетраенето на позата, и причините, които го намаляват; той ще може по този начин да вземе предвид причините, независещи от неговата воля (падане на атмосферното налягане, обща умора и др.). Напротив, той ще има пряк контакт с причините, които могат да се контролират, истинските неприятели: недостатъчна подготовка (много бързо минаване от една поза към друга), привързаност или особено умствено скитане. Неудовлетворението, което се извлича от една поза, задържана много малко време тогава, когато повторението не е позволено, тласка към умствено анализиране на усилието и, към намиране на евентуалните причини за неуспеха — там е гаранцията за прогреса.
Обратно на често срещаното в Европа становище относно опасностите от задържане на дишането при изпълнение на позите трябва на всяка цена те да се изпълняват със съответното дишане; по този начин се предпазваме от опасни грешки; упражняване без концентрация, прекалено удължаване, механично повтаряне, несъразмерност на усилието по отношение на физическия потенциал.
Последната особеност на нашия метод е в противоречие с най-разпространените методи, състояща се в това — да се накара ученикът да се концентрира върху органа, за който точно се отнася изпълняваната поза (черен дроб, щитовидна жлеза, слънчев възел), за да се привлече там според утвърдения термин възстановителната сила на биоенергията („прана"). Струва ни се, че е за предпочитане да се насочва концентрацията върху общото усилие на организма или по-скоро върху отпусналия се организъм.
По този начин се премахва почти непреодолимата трудност за един начинаещ — да определи точното местоположение на избрания орган и умората, която се причинява от това напрежение. Избягва се особено несъзнателното изопачаване на този метод, тъй като ученикът отначало няма непосредствено съзнание за своята дълбока физическа област, той временно облекчава това с усилие на въображението. Той вярва, че неговата кръвна циркулация става по-интензивна в тази част на тялото или че той се намесва волево върху някоя вегетативна проява. В действителност той упражнява своята способност да вярва, да си „въобразява, че вярва", както казват децата.
Трябва да се отбележи, че тази форма на ав-тохипноза е относително лесна за постигане. Тя наистина е много съблазнителна за един начинаещ, но не води никога до по-значителни резултати. Да успеем да забавим сърдечната си дейност волево, без да знаем за какво може да служи това, е все едно* да се научим да си мърдаме ушите.
Има действително много тясна родствена връзка между европееца, който говори в салоните за необикновените „сили", които е получил благодарение на хата-йога, и Санниазин—индус, който вдига към небето два остатъка от атрофирани и напълно анкилозирани (с неподвижни стави) по негова воля ръце. Силата и на двамата в действителност ги е обогатила само с любопитството на минувачите.
Очевидно се търси едно обучение за придържане към най-обикновени възможности (владеене на нервите и волево успокояване), дадени от „Пранайама".