Всичко, което виждаме около нас, е проявление на едно и също нещо. Животът има една недоловима страна и една манифестна страна: страната, която не можем лесно да доловим, прави възможна манифестната проява на живота. Недоловимата страна е тази, която предизвиква или подкрепя външната изява. “Къде е реалността?” Отговорът би трябвало да бъде: “Реалността е навсякъде около нас.” Ако недоловимата страна на живота е реална, то нейната външна изява също би трябвало да бъде реална. Но точно тук е парадоксът: недоловимата страна е много по-постоянна от манифестната. Външната проява на живота е подложена на постоянни промени, дължащи се на взаимодействието на вътрешни сили и енергии. Чували сме философите да казват, че “това също ще премине”, когато говорят за нашия свят. Да, всичко, което може да се види, някой ден ще бъде променено и по форма, и по съдържание. Но има “нещо”, което няма да се промени. Това “нещо” е чистото съзнание. От вътрешното пространство, от онази област, от която идват всички видими прояви на живота, светът се е появил такъв, какъвто го възприемаме сега. Съществуват невидими светове, точно толкова реални, колкото и този, който възприемаме и които обикновеният човек не познава при сегашното състояние на съзнанието. Нашата неспособност да долавяме нещата не доказва, че те не съществуват. Нашата неспособност да разберем нещата в никой случай не доказва тяхната нереалност. Всяка проява на живота може да бъде доловена и разбрана в известна степен, когато се усъвършенстват условията за възприятие и познанията..
Медитацията дълго време е била възхвалявана като удобен начин за саморазбиране и влизане в недоловимата страна на живота. В описанието на невидимата страна на живота няма да загатвам за странното и необичайното, по-скоро ще засегна естественото. Прекаленото замисляне за нещата от невидимия свят при психологически неподготвени хора не е за препоръчване. Човек трябва да бъде подготвен, преди да приеме огромната отговорност за нарастващите знания и възприятия. Именно заради това препоръчваме редовни занимания а медитация, балансирани с практичното внимание животът ни да бъде в хармония с природните закони и със собственото ни аз.
Можем ли да бъдем щастливи в нашия свят? Можем ли да преуспяваме и да запазим здравето си? Можем ли да общуваме хармонично с другите? Да, ние можем да бъдем щастливи, да преуспяваме, запазвайки здравето си и да живеем в хармония с другите. Най-напред трябва да започнем със себе си. Когато всичко е наред с нас, изглежда, че всичко е наред и с нашите връзки. Ако обвиняваме миналото за настоящите ограничения, никога няма да решим проблемите си. Да се възхвалява бъдещето е загуба на време и е безсмислено. Това, което е причинило появата на всичко живо, което съставлява и управлява вселената, знае какво трябва да стане и ние можем да се научим да му сътрудничим.
Това, което наричаме свръхразум всъщност е собствената ни душа, всички характеристики на този свръхразум могат да бъдат открити във всеки един от нас. Това е причината, поради която познанията ни за самите нас пренасяме върху свръхразума. Такова е учението на мъдреците от преди хиляди години. Учението е валидно не защото е преподавано. Учението е валидно, защото е истина. Това, което се иска от нас, е да си задаваме въпроси с искрен стремеж да разберем кое е истина дотогава, докато ни стане съвсем ясно, кое е истина. Когато достигнем яснота в разбирането, ние сме опознали света. Вярващите понякога са фанатични в своята вяра. Знанията на знаещите никога не са емоционално обагрени, нито съдържат съмнение в съществуването на това, което до момента не е открито. Просветленият човек знае, че всички хора ще разберат истинската природа на живота. За някои това пробуждане е въпрос на време, въпрос на лична съдба, за други не е необходим предварителен стремеж да знаят. При тези хора в подходящ момент познанието изплува на съзнателните нива на разума. При други, при които липсва желание да знаят, известна съзнателна дисциплина би била полезна. Когато контролираме нашите мисли, когато сме наясно със собствените си емоции, сливаме се хармонично с естественият порядък на вселената и медитираме правилно, идеалните условия на разума и съзнанието се усъвършенстват дотолкова, че вродените познания изплуват на повърхността.
Съществуват три различни влияния, обхващащи цялата природа и включващи разума и тялото на човека. Това е влиянието, което предизвиква у нас импулса да знаем, да се стремим напред, да сме осъзнати напълно. Има импулс, който ни принуждава да бъдем неуморни и в непрекъснато движение, без всякаква съзнателна цел. Съществува влияние, което допринася за инерцията, скуката и липсата на интерес към истината. Малко може да се направи за хора, при които доминира инерцията, освен да ги обучаваме и внимателно да ги насърчаваме. Малко повече би могло да се направи за активни хора, които действат безцелно. Те могат да бъдат обучени да използват целесъобразно разума и таланта си.
В днешно време виждаме голямо разнообразие от образователни системи. Някои от тези системи имат екзотични етикети, други се считат по-скоро за полезни за хората от настоящия век и не се рекламират като необикновени. Струва ми се, че името, дадено на една система, е необходимо само за да се отличава тя от друга и не бива да считаме, че дадена система има по-голяма стойност от друга, стига да е приложима. Някои системи, предлагани днес, очевидно са резултат от незрели открития. Някои са резултат на нездрав опити за комерсиализиране големия интерес на хората към просветление и самопознаване. Но нашата задача не е да изследваме голямата тема за системите на обучение. Сега е моментът да изследваме основите, да си поставим целите и да се установи връзката с живота, насочван от съдбата.
Въпросите, свързани с провидението, не могат да бъдат отхвърлени Това, което се знае сега е, че нашият живот е резултат от предишни влияния. Не говоря за чисто повърхностното приемане на причината и ефекта. Има причина и ефект, но има влияние и резултат. Например, ако се отнасяме лошо към едно дете, белезите то тези травми няма да се изличат през целия му живот и човек нищо не подозира за тези неща, защото те се отпечатват на подсъзнателно ниво. Ефектите от такива влияния могат да се изразят в психологически деформации. То друга страна, едно дете може да получи някой шамар от възрастния, но да бъде достатъчно съзнателно и да разбира, че е прекалило и това да не остави никакво поражение върху психиката му. Отношението и в двата случая може да бъде подобно. В първия случай връзката е причина – следствие. А във втори връзката е влияние – резултат или отговор. Ако не сме достатъчно чувствителни, ние реагираме повече механично, отколкото волево и връзката причина – следствие е винаги налице. Когато откликваме осъзнато, същата причина може да се нарече влияние, което резултира в отговор, преживяван като индивидуален според личната склонност и способност за анализ и самоопределяне.
Първият тип хора (причина-следствие) винаги се опитват твърдоглаво да постигнат нещо на всяка цена, защото те реагират механично, неосъзнато. Хората на провидението се сливат с природата и намират своето място в естествен порядък. Човекът на провидението е активен, когато това е необходимо и е спокоен, когато не се налага да действа. Човекът на провидението знае съставения план и съдържа в себе си семето на изпълнението, защото този, който съставя план, знае как да го разгъне във времето и пространството в идеални пропорции. Няма невъзможни неща за такива хора, за тях всичко е само въпрос на време. Вярна е сентенцията: “Няма по-силно нещо от идея, чието време е настъпило.” Причината е, че идеята, чието време е дошло е подкрепена от интелекта и силата на живота. Поради това всички открития и научни постижения са винаги навременни и съответстват на нуждите.
Интересно е да се отбележи, че тази съществена информация, за която пиша сега, винаги е била известна на отделни хора на планетата, макар и не широко известна. Липсата на широко разпространени познания за природата на живота не се дължи на липсата на желание на тази част от хората, които знаят, да участват в живота. Липсата на широко разпространени знания се дължи на неспособността на общата популация в определени периоди да възприема информация. Ерата на тъмнината сега е отминала и ние можем да отнесем себе си към винаги свелото бъдеще.
Беше края на декември 1949 г, когато срещнах моя гуру – Парамаханза Йогананда. Тази среща беше осъществяване на моята лична съдба така, сякаш е била предопределена цяла вечност преди това и наистина е била. Аз знаех като дете, че някога ще правя това, което сега наистина правя, само дето картината не беше винаги ясна и липсваха детайлите. Доказателство за това е, че когато последвах вътрешния си глас, всички врати се отвориха. Това мое преживяване не е уникално. Много хора са го преживели по подобен начин. През последните няколко години аз станах свидетел на велико пробуждане на съзнанието в света. Чувам гласът на моя гуру: “Подготви се сега. В близкото бъдеще нуждата от истински учители ще е огромна. В света ще настъпят огромни промени. Сега хиляди хора търсят. В бъдеще милиони ще жънат плодовете на самореализацията.”
Моята съдба беше да срещна много учители в просветителската традиция. Всички те служеха на онези, които са им се доверили. Животът си служи с много различни инструменти, за да осъществи целите на еволюцията. Но учителите споделят с нас своя опит, своите усещания и своите познания. За нас остава да приемем това, което ни предлагат и да преживеем истината за себе си. Както казва един учител на човечеството, “царството небесно е вътре в нас”.
Преди хиляди години гадателите са предсказали в окултни източници ерата на просветлението, новата ера, сравнена с настоящата материална епоха. По всичко личи, че слънцето на осъзнаването е на хоризонта на човешката природа. Светлината на чистото съзнание се появява, проявява и нараства в нуждите от реформи и полезна адаптация. Съвсем естествено е, че медитацията днес е толкова широко разпространена като изпитана техника за ускоряване на индивидуалното усъвършенстване.
Ние говорим за безграничния разум, когато обясняваме целта на еволюцията, която движи света напред към евентуално предопределен край. Кой понякога не е имал чувство за намеса на съдбата и преживяване на перфектно синхронизиране, по време на което всичко се развива в хармонични пропорции. Когато човешката чувствителност нарасне достатъчно, хората съвсем естествено ще долавят своето собствено място в схемата на еволюцията.
Ние не медитираме само за себе си. Ние медитираме така, че животът да намери чрез нас ясен и полезен отдушник, който да допринесе за доброто на всички. С това разбиране за собствените ни способности ние действително въвеждаме нашето просветено съзнание в социалната структура. Всички същества са от значение за еволюционното развитие и всички хора търсят осъществяването на собствената си съдба. Чувствителният човек, при когото просветеното съзнание може да се изяви без ограничения, може да бъде считан за канал, през който безграничният разум свободно се изявява. Оттук произтича, струва ми се, и нашата лична отговорност да използваме изцяло творческия си талант и да правим каквото можем, за да дадем възможност на вродените си способности за неограничена изява.
За да се реализираме напълно в нашия свят, трябва да вземем под внимание цялото си здраве и благоденствие. Трябва да отчитаме духовното си здраве, психическото и физическото си (телесното) здраве и икономическото си здраве. Духовното ни здраве е осигурено, когато започнем да се възприемаме като чисто съзнание. Психическото и емоционалното ни здраве е осигурено, когато вече не сме ограничавани от условията и потискането на разума и чувствата. Моралното здраве се отразява в нашите честни и съответни връзки с хората и природата. Физическото ни здраве позволява свобода на движението и активността без болести и страх от инвалидности в бъдеще. Икономическото здраве ни позволява свобода от желанията и свободата да поставяме и постигаме целите си леко и изцяло. Страданието и ограничаването се дължи на липса на разбиране. Липсата на разбиране може да бъде заместена с познания и ние можем да продължим веселото интелектуално занимание с проектите и събитията на новата ера. Свят без заплаха и вражди може да съществува. Свобода чрез липса на ограничения може да се осигури и просветлението на човека може да бъде преживяно. Доколко сме отговорни за нашия опит? Какво правим ние, за да паднат бариерите от нашето съзнание така, че да проблесне вътрешната светлина и истинските познания да станат очевидни? Ние дадохме няколко съвета в тази книга. Цялото човечество може да бъде просветено Всички могат да преуспяват и да бъдат здрави. Неограниченият разум може да проникне във всички, за да бъдат осъществени по-лесно целите на еволюцията.