Осъзнати ли сме достатъчно?
Осъзнати ли сме достатъчно? Изцяло ли усещаме нещата или само частично и реагираме механично, сякаш не живеем собствения си живот? Много хора, които привидно живеят съвсем целесъобразно, остават вън от своя живот, подобно на роботи, напълно предсказуеми и управлявани от навиците си и подсъзнателни импулси. Размислете върху живота си. Вгледайте се в начина си на мислене, в обичайната си емоционална реакция на ситуациите, в ежедневието си. Доколко осъзнати са те? Добър начин да проверим това е да се опитаме да бъдем наблюдатели (да наблюдаваме себе си и всичко, което има отношение към нас). Така ще опознаем по-добре самите себе си. Какво е нашето становище относно мястото, което заемаме в схемата на нещата? Дали просто преживяваме някак си или приемаме живота като една щастлива възможност? Понякога мислим от гледна точка на вечния живот – някога, някак си, но без да сме склонни да живеем пълноценно тук и сега. Под „да живеем пълноценно” не разбирам да поемем всичко наведнъж, а просто да сме наясно и да усещаме нещата.
Добре би било да бъдем самодисциплинирани и да правим интелигентен избор. Това “внимание към детайла” ще неутрализира ефективно подсъзнателните подтици. Животът наистина не е труден за усещащите хора. Ние знаем какво трябва и какво не трябва да правим. Не говоря за “правилно” и “погрешно”. Аз говоря за това, което е много по-полезно, правилно и естествено за нашето духовно спокойствие и цялостно благополучие.