Френологичната теория принадлежи на д-р Франц Йозеф Гал и е оповестена за пръв път във Виена през 1796 година. Неговите изследвания показват, че начинът на мислене се отразява на формата на мозъка, който на свой ред влияе върху формата на черепа и създава не¬равности по неговата повърхност. Според д-р Гал характерът на човека може лесно да бъде разбран чрез проучване на тези неравности - обикновено наричани „издатини“, но познати на френолозите като „способ-ности“ или „органи“. В средата на XIX в., когато френологията е на върха на популярността, последовате-лите на Гал определят 42 свойства, съответстващи на конкретна страна на индивидуалността.
Идиоти, престъпници и поети
Нелсън Сайзър и д-р Дрейтън в „Глави и лица и как да ги изучаваме. Ръководство по френология и тълкуване на физиономия“ от 1896 г. съветват читателите си как да приложат своите познания: „Чрез това ръководство работодателите ще избират подходящия персонал, а служителите и работниците ще знаят как да се държат с хората, на които биха искали да се харесат.“ Както работодателите, така и служителите могат да се научат да определят качества като предпазливост (а) и заинтересованост от чуждото мнение (б). По линии на другите илюстрации личи очевидната разлика между идиота (в), престъпника (г) и поета (д) или между хора с престъпен (е) или високонравствен (ж) характер.
