Да бъдем в приятелски отношения с вселената
Нашият свят и всичко в него е изява на Един Живот. Има един доброжелателен разум, управляващ вселената и ние можем да се научим да си сътрудничим с него. Отказването от живота и сливането с природата води до щастие и мир на духа. Какво е нашето отношение към другите? Уважаваме ли всички хора и желаем ли да общуваме хармонично с тях? Или се страхуваме от другите и поставяме под съмнение техните мотиви? Опитваме ли се да използваме другите за собствени цели или си сътрудничим, мислейки за тяхното благополучие така, както и за собственото си. Мъдреците учат, че животът ни се отплаща богато, ако го ценим и му се доверяваме. Да се научим да живеем без възмущение, страх, гняв и предразсъдъци.
Да бъдем чисти, правдиви и честни
В хармония ли са нашите мисли, чувства и постъпки? Ако се опитваме да мислим и изглеждаме позитивни, а вътрешно се чувстваме несигурни, то тогава ние не сме искрени със себе си. Идеалният случай би бил да проявяваме разбиране, да мислим открито и честно, да общуваме пълноценно и да бъдем напълно отворени и чувствителни на всички нива. Когато мислите, чувствата и действията са съгласувани, ние сме в състояние да функционираме с пълен капацитет. Това имаме предвид, когато казваме, че човек е самореализиращо се същество.
Свобода на действие
Шокиращо е неправилното схващане на много хора, че да бъдеш духовно свободен означава да имаш слабо или никакво отношение към света. Наистина, привързаността към нещата е поробване, но и омразата към тях води до същото. Идеално би било да се отнасяме към себе си свободно и просто и да използваме мъдро всичко, от което се нуждаем за нашия успех и просперитет. Да просперираш означава “да забогатяваш, да преуспяваш и да бъдеш щастлив”. Преуспяващи ли сме? Можем ли да боравим лесно с пари, средства и собственост? Мъдро ли използваме материалните неща? Свободата се реализира най-напред в съзнанието, след това във волята и накрая на дело.
Интелигентно използване на времето и енергията
Добре ли сме организирани? Знаем ли как да поставяме целите си, да планираме постъпките си и да действаме ефективно? Или хабим енергия, оставайки напрегнати, говорейки твърде много и прекарвайки безцелно времето си. Почиваме ли достатъчно, правим ли физически упражнения, избягваме ли дейности, свързани с преразход на енергия? Животът си е наш, за да го изживеем и да решаваме сами какво да правим с него.
Осъзнати ли сме достатъчно?
Осъзнати ли сме достатъчно? Изцяло ли усещаме нещата или само частично и реагираме механично, сякаш не живеем собствения си живот? Много хора, които привидно живеят съвсем целесъобразно, остават вън от своя живот, подобно на роботи, напълно предсказуеми и управлявани от навиците си и подсъзнателни импулси. Размислете върху живота си. Вгледайте се в начина си на мислене, в обичайната си емоционална реакция на ситуациите, в ежедневието си. Доколко осъзнати са те? Добър начин да проверим това е да се опитаме да бъдем наблюдатели (да наблюдаваме себе си и всичко, което има отношение към нас). Така ще опознаем по-добре самите себе си. Какво е нашето становище относно мястото, което заемаме в схемата на нещата? Дали просто преживяваме някак си или приемаме живота като една щастлива възможност? Понякога мислим от гледна точка на вечния живот – някога, някак си, но без да сме склонни да живеем пълноценно тук и сега. Под „да живеем пълноценно” не разбирам да поемем всичко наведнъж, а просто да сме наясно и да усещаме нещата.
Добре би било да бъдем самодисциплинирани и да правим интелигентен избор. Това “внимание към детайла” ще неутрализира ефективно подсъзнателните подтици. Животът наистина не е труден за усещащите хора. Ние знаем какво трябва и какво не трябва да правим. Не говоря за “правилно” и “погрешно”. Аз говоря за това, което е много по-полезно, правилно и естествено за нашето духовно спокойствие и цялостно благополучие.
Как да бъдем спокойни през цялото време
Съществува лесен начин да бъдем спокойни и доволни от себе си винаги. Ето тайната: винаги бъдете в центъра и се чувствайте безсмъртно същество. Не е необходимо да насилвате разума си да приеме това схващане. Съзнателното привикване ще следва вътрешното приемане на този факт. Нужно е само винаги да знаете: аз съм светло, ярко същество и съм в хармония с живота на всички нива.
Осъзнато изследване на естеството на живота
Всички хора в определен период на живота си задават съществени въпроси. Кой съм аз? Какво е бог? Какво въобще е живота? Да си поставяш такива въпроси с предварителното очакване, че си в състояние да отговориш, е чиста съзерцателност. Съзерцателността се различава от медитацията. Медитацията е овладяване на чистата сетивност. Съзерцателността е изследване на някои аспекти от живота или природата с цел да знаеш. Когато размишляваме, в съответното време вътре нещо просветва. Не винаги можем да обясним на другите как или защо знаем – но знаем. Подкрепа на нашето собствено знание можем да получим от свещените ръкописи или от някой, който вече е имал просветление. И ако нашите знания се нуждаят от затвърждаване, можем да изследваме най-съкровените си интуитивни чувства: можем да се запитаме дали това,което ни се струва, че знаем, е наистина вярно. Става дума за вътрешното ни аз, а не за онзи пласт на съзнанието, който се удовлетворява от капризи и фантазии.
Въпреки липсата на време, всеки ден четете внимателно предпочитани от вас текстове от Библията или друга религиозна книга. Заедно с всекидневното практикуване на медитация, такова четене е най-доброто преживяване и, едновременно, внимателна и приятна подготовка. Не след дълго съзнанието ви ще се отвори, сякаш сте пропуснали послание свише направо в душата си.